Да не се вярва или да се съмнява в една от донесените и известени заповеди от Пейгамбера ни Мухаммед алейисселям се явява кюфюр (неверничество). Т.е. това означава да не се вярва в Исляма. Така невярващите се наричат „Кяфири”.

„Вяра” означава да се вярва във всички неща, които открито, ясно са оповестени в Куран-и керим и знаещите се категорично за хадис-и шерифи. Така вярващите се наричат „Мю’мин” или „Мюслиман”. Те се явяват юммет (общността) на Мухаммед алейхисселям. Сред юммета на Мухаммед алейхисселям има една група, която върви в правилния път, вярва така както Той е известил. Тази група се нарича „Ехл-и суннет вел джемаат”. Мюслиманите са разделени на седемдесет и три групи, от тях седемдесет и двете са се отклонили от правилния път, наричат се „Бидат” (заблудени) групи. Останала е само една група в пътя на истината. Това са последователите на Ехл-и суннет вел джемаат. Това е предизвестено от Пейгамбера ни Мухаммед алейхисселям. В хадис-и шериф е повелил: „Синовете Исраилови се разделили на седемдесет и едно течения, от тях седемдесетте ще отидат в Джехеннема, ще се спаси само едно. На седемдесет и две течения се разделили християните, от тях седемдесет и едно ще отидат в Джехеннема. След  време и моят юммет ще се раздели на седемдесет и три течения, от тях седемдесет и двете ще отидат в Дехеннема, ще се спаси само една група.” Есхаб-и кирам попитали, коя ще бъде тази група? Повелил: „Групата, която ще се спаси от Джехеннема са тези, които вървят по моя път и по пътя на моите сподвижници (Есхаб-и кирам)” Този хадис-и шериф е поместен в четирите книги „Сюнен”.