- І – Начинът за осъзнаването на Божието съществуване 

Аллах казва в Корана: “Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат” [51:56]

Това, че човек е Божие творение и че трябва да се моли на създателя си, е смисълът и целта на живота. Следователно животът е безсмислен без признанието, че Бог е Създателят и Владетелят. На преден план сега застава въпросът, как човек би разпознал Създателя си. Първо трябва да намерим начина, по който да разпознаем Бог. Този начин е важна задача, защото, ако не намерим правилния начин, не бихме постигнали и желаната цел. 

За да намерим този правилнен път и за да покажем, че кривият не води до целта, ще разгледаме първоначално, как тези, които не признават Божието съществуване си представят пътя към убеждението в това. 

В днешно време се срещат два вида не-мюсюлмани, които не признават Божието съществуване:

Атеистите и материалистите, които безспорно отричат, че Аллах съществува, като аргументират с това, че сетивата им не могат да Го видят, както и привържениците на агностицизма, които са на мнението, че не може да се каже дали Бог съществува или не, поради тази причина съответно не се и замислят над това. 

Запитат ли се обаче тези две групи дали радио вълните или магнитните полета съществуват те естествено ще отговорят с “Да” и дори биха се присмели на някой, който отрича съществуването им, за това че е неграмотен. В същото време нито електро-магнитните вълни нито магнитните полета могат да се видят или чуят – те се разпознават само по влиянието им върху различните материи, като нпр. желязото. 

Ние го наричаме ограничеността на човешките сетива и мисли (мозък).

С горните примери показахме, че от една страна човек не е в състояние да усети всичко, което съществува и от друга страна, че не може просто така да се твърди, че нещо не съществува, само защото не може да бъде видяно и почувствано. Също така, ако човек се довери само на сетивата си и не използва мозъка си, би могло да се стигне лесно до погрешни заключения: Например при наблюдението на вертикално потопена във вода пръчка, точно на водната повърхнина тя изглежда така сякаш е пречупена. В действителност обаче окото ни лъже, а мозъкът ни казва, че това е физично явление, което води до този оптичен ефект и че пръчката не е счупена. 

Има един много хубав виц, става въпрос за една случка в един шести клас: Учителят попитал учениците: “Виждате ли ме?”, при което те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи съществувам.”, после продължил: “Виждате ли дъската?”, те отговорили: “Да”. Той казал: “Значи дъската съществува.”, след това продължил: “Виждате ли чина?”, те пак отговорили: “Да”. Той казал: “Значи чина съществува.” След това учителят попитал: “Виждате ли Бог?”, при което те отговорили: “Не”, след което той казал: “Значи Бог не съществува!” В този момент един интелигентен ученик се изправил и казал: “Виждате ли мозъка на учителя ни?”, учениците отговорили: “Не”, след това той казал: “Значи учителят ни няма мозък!” 

Толкова за способностите на човешките сетива. Да преминем тогава към умствените способности. Човешкият мозък може да обхване само неща, които както в пространството, така и във времето имат край. При сблъсък с безкрайността той се обърква и сблъсква с противоречия. 

След като видяхме, че сетивните органи не могат да обхванат всичко съществуващо и мозъкът може да разбере само неща, които са ограничени в пространството и във времето, лесно може да се разбере, къде е грешката на атеистите, които отричат Бог, понеже не могат да го видят и усетят със сетивата си: Аллах, Господарят на световете и Създателят на всички неща, материи, пространства и времена, не е зависим от законите на пространството и времето. Ако Създателят не може да бъде забелязан от мозъка, как тогава може да се очаква, да бъде видян 

Нагласата на привържениците на агностицизма, които не се замислят за Бог, е също толкова абсурдна, понеже те твърдят, че истината за Бог и истината за вярата, така или иначе не може да се намери. Но в същото време те приемат само собствените си мисли, като средство за размишление. Но както вече видяхме, мозъкът не функционира както трябва в области, които са отвъд границите на крайните материи в пространството и времето. 

Като заключение можем да кажем, че както атеистите, така и агностицистите са си избрали път, който по принцип не води до целта! Причината за тези мисли, които очакват, че човек трябва да е в състояние да обхване със сетивата си всички истини, е нищо повече от един вид надменност. 

“И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.” [25:21]


- ІІ – Начинът за разпознаването на Аллах по знаците Му 

Видяхме, че не е възможно да разпознаем Аллах директно със сетивата ни. Сега сме изправени пред въпроса, как тогава можем да забележим, че Аллах съществува. Отговорът е: чрез следите, които Създателят оставя в творенията Си. Думата следи може да бъде също заменена и с думата знаци. 

“И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!” [12:105]

”Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?”  [21:30]

По добре е на кратко да се обясни, защо въобще в един текст, който трябва да докаже, че Аллах съществува, се използват цитати от Корана; защо тук се представят знамения, за които мюсюлманите знаят, че те са Божие откровение, въпреки че някои от читателите на тази статия, все още няма да са убедени в съществуването на Аллах – пък да оставим настрана това, че Коранът е Божие слово? Отговорът е: Коранът е книга, която води хората към правилния път. Това не е книга, която съдържа само заповеди и забрани, а която също така показва на хората, как да разпознаят истината за Исляма. Тя води хората от тъмнина към светлина. Тя е изпълненото с аргументи ръководство от Аллах.

”И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после ­ ето ви ­ хора, които се множат!” [30:20] 

”И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” [30:21]

Много от хората вярват, че появата на слънцето, земята и оттам нататък на аминокиселините, цветята, животните и хората, които притежават способности, като любов и милосърдие, е просто една верига от случайности. Те вярват в образуването на атоми, които някак си са се свързали докато накрая от тях произлязъл човека. Но откъде се е появил първият атом? И още един въпрос: Как така в природата нещо толкова сложно може да се случи по случайност, а един мислещ и плануващ човек не може да създаде нещо дори минимално приблизително в техниката. В днешно време стотици учени се занимават с това, как да създадат системи, които да работят самостоятелно. Пример дава развитието на промишлените роботи, които трябва да разпознаят с помощта сензори инструменти или работни материали и да ги транспортират с помощта на предварително програмирани управляващи логаритми. Резултатите са направо смешни в сравнение с това, на какво е способна една малка муха: При промени на светлинните реакции при оборудван с камера робот, той вече не е в състояние да разпознае частта, която трябва да вземе. И това при положение че толкова много учени с години са се занимавали с това, до достигането на тези резултати в промишлеността. 

“И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знаци. Не Аллах ги угнетява, а те себе си угнетяват. После лош ще бъде краят за онези, които злосторстват, защото взимат за лъжа знаменията на Аллах и им се подиграват.” [30:9-10]

Тук се призовават тези, които се противопоставят на Исляма да разширят кръгозора си, като разгледат историята за образуването и разпадането на високоразвитите културни общности. Трябва да ги разгледат, за да се убедят, че резултатите от реакциите на хората са навсякъде еднакви. Аллах е установил закона за земното притегляне, в следствие на който предмет държан в ръка след пускането му пада на земята. 

Това е закон, който важи във всеки един край на този свят и то както в миналото, така и в настоящето. По същия начин е Божий закон, че всяка морално покварена общност рано или късно ще залезе. За да разберем това е нужно само да разгледаме историята малко по подробно и да се замислим. 

“Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове. Това е творението на Аллах. Покажете Ми какво са сътворили другите, а не Той! Да, угнетителите са в явна заблуда.” [31:10-11]

Кои е създал закона за земното притегляне и се е погрижил да бъде валиден навсякъде във Вселената? Кои се грижи за това - едно положително заредено електронно тяло и едно отрицателно заредено електронно тяло да се привличат? И: Кой е създал от нищо Вселената, в която тези закони важат? Че Вселената е имала начало е доказано в повечето сфери на науката. Тук ще се наблегне на само една от тях – законът от Термо-динамиката: при наличието на едно топло и едно студено тяло разликите в температурата се изравняват. Без външна нагласа този процес е необратим, тоест без външна намеса разликата в температурите на двете тела не може да бъде увеличена. Ако вселената беше безкрайна, тоест без начало, то тогава в нея нямаше да съществуват и разликите в температурата! 

Откъс от статия на Еркем Йолджу 

Muslimischer Studentenverein Karlsruhe e.V.